Тайно оръжие за Razkazi for Sanya

Понеже прекарах известно време там и вече имахме лаф, тя каза същото, не са толкова малко ездачките, които харесват ездата по повече от един начин, но е тема табу и рядко се споделя такова нещо. В чатове също са признавали някои мацки, но колкото и да е, там все пак го има елементът на прикрита самоличност, а и на фантазии, представени за истина. Ще е хубаво, ако някоя такава чете, да коментира и тя, все пак и тук сме анонимни, а мнение от първа ръка винаги е ценно :)

Затова сме тук, дойдохме да отпуснем напрежението… – обясни Христо, а Саня го гледаше и не знаеше как да реагира. - С момчетата направо ще се побъркаме, почти постоянно сме възбудени! Дори мислихме да търсим помощ. – продължи да обяснява Христо.

“Затова има приказки, затова са ги хората измислили. И песните са затова… да те измъкнат от истината, за да разбереш, че си човек.”

Агата хвана бузите й с ръката, в която държеше броеницата и стисна здраво. Саня

Духовните дарове не се измерват в злато. Не бива да оставаме слепи за грешките си. Вглеждането в самите себе си е първата стъпка към покаянието. 

Ако случайно ме прочете и главната героиня - надявам се, че не те е обидило нещо :)

Промени размера Аа Аа Аа Аа Аа Сподели Вземи линк

Игуменът остава глух за болезнените молитви на вярващата. Жената поставя своя дар – “игличка със синя топчица”. Възмутен от неспазения обичай – да не се влиза в църквата преди биенето на камбаните – гони мирянката и изхвърля на земята иглата. В резултат на своето коравосърдечие, камбаната не издава нито звук. Игуменът рухва на земята. Трескаво търси причината за това знамение. Прозира сторения грях и трескаво търси иглата. В мига, в който я забожда обратно, става чудо. Камбанният звън пронизва тягостната тишина без човешка намеса.

Детските приказки на Елин Пелин са изпълнени с хумор и мъдрост, предадени по интересен и вълнуващ начин.

- Христо, само през трупа ми! Да не сте посмели да звъните на някаква си курва! – ядосано обясняваше Саня.

А за клането на пилета, ами там даже и децата го правят, така се научават откъде идва храната, да уважават природата и т.н., там от малки се сблъскват с Разкази за Саня действителността. В България по по-отдалечените места и ние сме така. Ако вдигна ръце и чакам някой да дойде и да свърши това или онова, до никъде няма да я докарам. На село работата е много и няма кой друг да ти я свърши, като си се хванал на хорото, го играеш или се отказваш още в началото.

Още от Книги "Митко и омагьосаната пещера" - дъхава история за неунищожимо приятелство с аромат на лукчета

Момчетата се спогледаха и май на всички това, което чуха току що, много им допадна. Христо седна до тях, а Саня остана по средата на хола срещу тримата млади мъже.

Товарим ги тия неща със зор, че бай Данчо не може да вдига тежко, а отделно отскубнатите корени домати и други отпадъци от градината и тях, Ели се задава, водейки един доста як сив кон, а бай Данчо каза: